Какво е желанието, което най-често изразяват клиентите на фирма за преводи?

По-голямата част от тях искат текстът да бъде преведен възможно най-бързо.

Разбира се, добрата фирма за преводи и добрият преводач ще направят всичко възможно, за да помогнат на клиента си. Но справедливостта изисква да се кажа, че понякога изискванията по отношение на времето са твърде високи, т.е. срокът е твърде кратък и това води до невъзможност преводът да се извърши с високо качество. Но, въпреки това, в повечето случаи отговорът на преводаческата фирма е „Да, разбира се, ще го направим!“.

Самите преводачи са наясно, че срокът е нещо изключително важно за клиента. Това не пречи да им е неприятно, когато, както често се случва, са почти брутално насилвани да работят в много „сбита” времева рамка. Би било добре да си дадем сметка за няколко причини, поради които един по-спокоен срок за извършването на превода определено ще бъде от полза:

1. Всички преводи в една преводаческа фирма се извършват от човешки същества. При автоматичен превод с преводаческа програма е възможно да се извърши (по-точно казано – да се „скалъпи”) превод за няколко минути. А на един, макар и висококвалифициран, преводач от плът и кръв ще му трябва много повече време, особено ако „държи на реномето си” и счита за необходимо да направи превода съвестно, като запази дори и стила на текста, а след това, бавно и внимателно, да провери превода, за да се увери, че е направил всичко, което е по силите му. Колкото повече време е „отпуснато” на преводача, толкова по-близо до перфектно ще бъде неговото изпълнение.

2. Преводачът работи ежедневно. При това, не по 8 часа на ден, пет дни в седмицата. Понякога поръчката идва в 5 ч. в петък, а датата на завършване е 9 ч. в понеделник. И работната седмица се разпростира върху целия уикенд. Или, още по-лошо – поръчката идва в 5 ч. в работен ден, но той не е петък, а преводът трябва да е готов за 9 ч. на следващия работен ден. И тогава преводачът може само да съжалява, че няма цял уикенд на разположение, а само някаква си кратка нощ.

3. Бързо ли се превежда? Каква е скоростта на изработване на продукта? Една, макар и неголяма част от клиентите, все пак допускат, че производителността е поне малко по-ниска от тази при набор на текст. А много малка част от тях си дават сметка, че, за да се стигне до създаването на краен продукт на добро ниво, се изразходват много енергия и сили. Особено при специализираните преводи – при тях е необходимо да се издири информация, без която качественият превод е немислим. Изисква се сериозно усилие, навлизане в материята, за да се превежда с разбиране, с осмисляне на текста. Освен това е необходимо време за евентуални уточняващи въпроси към клиента. А когато основният критерий е бързината, няма време да се задават въпроси на клиента и да се обсъдят с него варианти на смисъла, който е вложил в определени фрази. И, поради недостига на време, се налага преводачът – неспециалист в конкретната област – да взема решения относно тълкуването на смисъла, които могат да се окажат фатални и да доведат до това преводът да звучи комично на специалистите във въпросната област.

4. В случай на „скоростен” превод понякога се налага текстът да се дели между двама или повече на брой преводачи. Обикновено това не се съобщава на клиента, защото, ако се позамисли, може и да се досети какви биха могли да бъдат последиците. Разбира се, основните понятия ще бъдат уеднаквени и преводът ще бъде готов в определения от клиента срок, но (дори и той да не владее перфектно езика, на който е извършен преводът) за самия него ще бъде лесно да забележи, че отделните части от оригиналния текст са преведени от различни хора. И така, единният, хомогенен оригинален текст се превръща в превод-конгломерат от хетерогенни съставни части. Това е естествено – няма двама души, които да преведат даден текст по идентичен начин, всеки си има свой типичен изказ и стил.

Деленето на текста между няколко преводачи има много общо със ситуацията, за която един умен човек казва, че „една кокошка може да измъти едно яйце за 24 часа, но три кокошки за осем часа не могат да го измътят”.

И, накрая, трябва да се отбележи, че безпокойството, свързано с високата вероятност за ниско качество на превода поради недостатъчно време за извършването му може би е анахронизъм – кой ли изобщо ще чете превода, особено ако е от чужд език на български? Та нали днес у нас всеки пише, а никой не чете.